Предателство

Да поговорим за него и защо ни харесва.Тук ще започна да говоря от мое име и някой ако се види или разпознае да не се притеснява, защото голяма част от българите са същите.
Още от малък ми харесваше да портя.Да портя другарчетата, когато играехме на криеница, което ме кара да мисля че ми е генно заложено и не съм аз виновен.Да портя за какво ли не.От това да изказвам не печелех нищо и сигурно за в бъдеще, когато се оформя една личност, то предателството щеше да е съпътстваща част от живота ми.След време като бях юноша (май никой вече не ползва тази дума, а тинейджър) продължавах да си портя и това ми харесваше, защото като изкажеш някой и "виновния" си получаваше наказанието.И това ми доставяше удоволствие - един вид садист.Имах един приятел от училище (няма да назовавам имена) та той си е също българин като мен, но си има и арменска жилка (ДНК-то му е подобрено един вид).Него го предавах всеки ден и ми доставяше садистично удоволствие, докато когато на него му се отдаваше случай да предаде мен (все пак не съм бил цвете за мирисане) - не го правеше.Тогава не обръщах внимание.Но откакто започна да  ми се връща разума, съм се питал защо ли се е получавало така и не мога да си получа смислен отговор.В историята ни присъстват много ключови предатели, няма да ги изброявам, защото някой са опровергани и рехабилитирани (поп Кръстьо като малък са ме учили че е предал Левски, а сега че не е той).Така че ТО (да се има в предвид предателството) е живо открай време и защо се предаваме.Какво получаваме за награда.
!!! НИЩО !!! Похвала пред строя.Потупване по рамото.Е понякога има и парична награда, но пак не ни оправдава. По комунистическо време може и орден да се получи с апартамент в София и вилно място в Драгалевци.Но трябва да си предал доста хора, които да гният в Белене за тези привилегии.
Затова се промених.Предавал съм в миналото, но сега съм въздържател.Но до едни граници.Не може да си затваряш очите за всичко и да си кон с капаци.Защото ако се върши нещо нередно и ти си замълчиш, след време ще ти се случи и на теб и друг ще го види, и той ако си замълчи става една верига.Поставете се на мястото на потърпевшия.Винаги взимайте няколко гледни точки, а не само вашата потвърдена със шепа слухове и догадки.Предателство - Приятелство - само малка разлика в буквите, а думи с огромно значение.Ако си предаваш приятелите те няма да са ти приятели.Е в днешно време почти нямаш истински приятели, а само интереси, но живота ни е тежък и всеки се бори за оцеляване (както едно време, само където няма съблезъби тигри да ни ядат и като си харесаш някоя жена да я делнеш с бухалката и да я хванеш за косата за да си я завлечеш в пещерата).Предателството съпътства и с думите злорадство,лицемерие,завист (сигурно има и други, но няма да се мъча да ги мисля и изреждам, защото започвам да мисля негативно, а трябва да се върнем към позитивното и бях решил да отделя няколко теми за всяка една от тях, но няма да го правя).Утре ще Ви разкажа отново за малките неща, които радват човека, защото трябва да се радвате на малкото, дори на нищожното. Защото ако изчезне и радостта заедно с мечтите, какво ще ни остане.Ще станем едни празни хора с безразличие към всичко и всеки.