И ся кво? *

* - написано е жаргонно
* - по долу ще се разбере за какво става въпрос

Здравейте!
Всеки път започвам от нулата и върхушка от мисли се стоварват в главата ми, като лайно падащо в нов селски кенеф, дълбок 2 метра - разбирайте че долу става на пихтия. Какво ли си мисли това чудо докато пада - сигурно може би "ЕЕЕЕ видях бял свят, оп то чере.........." ПЛЬОК  и след това идва рая на гомцата или ада, ако е било лошо и е мъчило създателя си.
Добро начало. Забравих да Ви предупредя да не го четете ако сте гнусливи или ако сте с баничка и боза в ръцете - за да не повърнете върху клавиатурата и монитора. Добре, аз няма да пиша гадости повече.

Искам да попитам как мога да си преброя думите написани в публикацията по по-лесен начин, а не една по една (например ако са 200 добре, но ако са 1000 - представяте ли си да стигнете някъде към края и да Ви объркат, или Вие да объркате бройката, или да заспите все едно броите  овце (ако заспивате, значи съм открил хапче за сън и ще го продавам в аптеките - четеш и спиш, само няма да четете докато карате автомобил). Трябва да се мисли постоянно как да се изкарват пари. От всяка една възможност да имаш кяр (което в повечето случай е кяр за другите, печелещи на твой гръб, все едно си производител на краставици, а другите са прекупвачите - печелиш и ти, печелят и те, но 50 на 50, даже в повечето случай 40 на 60, като по-малкото е за тебе). Та евентуално някой по-добър да ми каже как да си преброя написаните думички ще е супер.

Да се върна към заглавието "И ся кво?"
Да се похваля - купих си първата голяма машина (голяма е за мен) - електрически маслен компресор (LOL как звучи). Ще си боядисвам с него. Мисля първо ремаркето, после на баща ми колата, после вратата на гаража, после трабанката ми, после каквото се сетя. И после какво?
(тук се получи малък гаф - за малко да си изтрия какво съм написал до момента, което го правих един път и ми беше много гадно - все едно си измил колата и над тебе прелита щъркел и си хвърля бомбата на тавана, а повярвайте ми акото на щъркела е много голямо - виждал съм бомбандировки). Та да се върна на компресора - бутилката му за въздух е малка и не става за професионално боядисване или за по-натоварено. Все едно сте си купили мастилено-струен принтер за у дома, а лазерния е в офиса - и двата са принтери и печатат, но единия е за малко на брой страници, а другия да не спира да работи, е и мастиления ще печати дълго ако му се налива мастило в касетите, но те като цяло са по-малки на обем и в частност за по малко  листове.
Впрочем ако решите че имате нещо малко за боядисване и искате някой друг, а не Вие да го боядисате, може да ми се обадите, да драснете едно Л.С. защото телефона няма да си го напиша тук за да няма злоупотреби, въпреки че имам blacklist и на двата и винаги мога да Ви банна номера Ви, и да ми звъните на мене ще се получи само информация, че сте ми звънели, а телефона няма да е издал и звук (без да е минавано на тих режим). Ако искате ще Ви обясня как да си качите блеклиста и Вие, но трябва да имате симбиан или андроид телефон - тоест smartphone (или на български - хитър телефон). Връщам се към компресора. С него няма да изкарвам пари - не съм професионален бояджия, нямам и нужната техника и обучение, но за аматьорски цели и не толкова перфектни бих Ви помогнал ако искате. Къде ще даваш например 8-9 лв. за спрей и малко повече за гланц, ако искаш да си боядисаш колелото, като можеш да вземеш кутия боя и кутия гланц за 10 лв. общо и да дойдеш да ти го боядисам, вярвам бояджиите няма да се занимават да ти оправят колелото. Ще Ви покажа довечера снимки как си направих моето, а беше старо и гадно, а сега циганите се заглеждат по него и искат да го крадат. А щом се заглеждат, значи е джиджаво или по жаргонно - шукаритетно.

                                                            Тук ще има снимка ....

Трябва човек да си има някакво хоби, да не седи и да се чуди какво да прави, че тогава започва да мисли за глупости и прави глупости. Когато нямаш какво да правиш си способен да сътвориш най-голямата щуротия през живота ти и после да съжаляваш до края на съществуването си и да се проклинаш или да проклинаш човека който те е проклел да направиш проклетата работа. :) Затова хора намерете си хоби и не се занимавайте с глупости, а да седиш пред компютъра и да се чудиш на кой сайт да идеш или пред телевизора да прещракваш каналите и да си изтъркал копчетата на дистанционното не са хобита.
Поздрави и лек ден!

Ако искаш чети

Добър ден и успешна седмица (първо да бъдем вежливи)
Минаха празниците и сега трябва да си почиваме от агнешкото, яйцата и шоколадите или тоест да се изчистим от холестерола. Кой е ял де.
Сега е време да се започне малка зелена диета и не да идете и да си купите зеленчуци от пазара с нитрати, а да вземете колелото (все пак доста хора си имат такива превозни средства в мазето или гаража, прахолясващи в някой ъгъл) или в краен случай и пеша и да си направите една малка разходка (без лодка). Ако сте двойка може и да вземете едно чердже и в покритието на някой по-гъст храст да се отдадете на любовни ласки. Но не забравяйте да пазите природата чиста и да си събирате всички боклуци в някоя найлонова торбичка и когато наближите първия кош да си я хвърлите. На никому няма да е приятно да иде да бере гъби и на най-голямата манатарка да има отгоре използван презерватив. Нали? Или върху боровинките или малините използвана дамска превръзка, надула се като пикочен мехур с 4 бири.
Ето и Дони и мъжа му Нети даже песен направиха. Няма да е лошо да се заслушате в нея, даже се пее за същия месец в който сме сега. Май. Май май няма да го бъде, или май май да не стане после вай вай (зависи къде ще поставите ударението).

Вижте клипа и напишете есе с тема: Любовта-има ли я или не? И кога тя е истинска? Напишете за материалната и останалата 3% истинска.
Време за есето - цял живот. :)

Да се върнем на планетата Земя. Да стъпим здраво и да се върнем към роботския ни начин живот, да се върнем към хубавата ни и весела работа. Като споменах работа се сетих за моята работа. Защо се получава винаги така, че като захвана нещо да не го довършвам. Почвам и оставям случая отворен. Значи не ставам за наемен убиец, че ако гръмна някой и жертвата още шава, няма да го довърша с контролния изстрел в главата (нали така беше 2 куршума в сърцето и 1 в главата за всеки случай).
Бум бум бум, ще си купя автомат. (пак имаше такава песен на НЛО, ако я чуете и се заслушате на там вървят нещата, само дето не ги дават на изплащане, че са много скъпи)

Имам доста да Ви пиша, но не искам, а ги забравям темите, понеже в главата ми бушува буря от мисли, особено когато съм гладен и не спирам да мисля за ядене. Понякога умствения труд натоварва повече от физическия, а вчера разбрах че и студа кара тялото да гори повече енергия, а единствения начин да я възстановиш е да си хапваш доволно.
Бум бум бум ще си купя тефтер. По добре да си записвам идеите в него отколкото да ги забравям. Идеи като искрица от огън - в началото са горещи и сияйни, а после изгасват и политат нагоре като сажди, тъмни омешващи се в тъмната нощ. Същото е и за мечтите. Другата алтернатива - да ги записвам на телефона като гласова бележка не е приемлива, защото си представям както вървя из заблудения народ и си говоря на телефона дадена идея, и не че нещо ми пука за хорското мнение, но да ме слушат как си нахвърлям гласови бележки - твърдо НЙЕ.

Наскоро ми нахвърлиха две крилати мисли. Мисля да ги приложа на практика. Първата беше от жена - "Мъжете са като тоалетните - хубавите тоалетни са заети, а останалите са задръстени." (нещо такова от тоя сорт) та следя по нейната "мъдра поука" че аз не съм зает, следователно не съм хубав, но и не съм задръстен, тогава какво съм, сигурно съм чистача на кенефа или кошчето за душевни отпадъци. Другата поука беше от мъж - "Жените са като паркоместата - хубавите паркоместа са заети, а останалите са платени." Реших да пробвам на практика поуката, засега е вярна. Момичето на което давах цветя е заета (да се надявам че е временно). Има и една друга мадама, на която се чудя в прав текст да я питам за тази теория. Или е прекалено прямо и трябва да го кажа по заобиколен начин. Единствения такъв начин, за който се сещам е да обикалям офиса ѝ откъм по-дългия път и да ида да и го кажа по заобиколен начин.

Спирам да пиша, че да не Ви натоваря с мойте размисли и храсти.
Пожелавам Ви спорна седмица и се усмихвайте по-често.