Здравейте отново, след месеци затишие. Бях замислил нещо уникално за блога, но то ще почака. Даже мисля да си го прехвърля на домашния компютър като си направя web сървър, но засега ме спира връзката от нас, която е много зле - върнаха ме в 98 година с модемите и неистовото чакане. Но на харизан кон зъбите не му се броят (няма да пояснявам защо го пиша това ще си го оставя за себе си).
Както и да е. Да се върнем на темата. Вчера беше доста топъл ден, термометрите се разтопиха, хората полудяха, сигурно и аз (въпреки че бях на хладно на климатроник). Вчера ако кажех на някой нещо, веднага се обиждаха, водя си изводи, вече ще си мълча, ще стана послушко. А на тези които съм ги засегнал да се оправят, понякога ако се държиш по-грубо с друг, то той те слуша, докато ако си добър ти се качват на главата и там ти се изтропват (изхождат, изакват и т.н.). Но да се придържам към основната тема. Как да ти е весело, да се усмихваш, да не чувстваш тежест в гърдите, да мислиш позитивно и такива хубави работи, като отвсякъде те удрят минуси и те натискат надолу, надолу, към земята. Трябва да се радваме на малките неща, но ние не ги оценяваме, защото са прекалено малки. Аз се радвам на живота, въпреки че имам тежки моменти, имам си всичко за да живея нормален живот, но понякога това не стига и се появява нов играч на сцената - ПРИЯТЕЛИТЕ. Да, но истинските, а не тези дето се сещат за теб само когато им трябваш за да им свършиш някаква работа. Приятелите е най-добрата терапия. Да споделиш с приятел (без да те порти на други и да разказва на другите твоите споделени малки тайни) това заменя и най-добрия психоаналитик. Радвам се че Ви има приятели. Когато ми е най-трудно и мисля че съм стигнал до ръба на пропастта, Вие вместо да ме бутнете в нея, ми подавате ръка и заедно я прескачаме. Но някой нямат този късмет. Някой са останали без истински приятели, били са предадени по един или друг начин и са останали сами. И сега седят на същия ръб на пропастта и се клатят от вятъра като махало. Да не чакат да паднат, а да започнат да търсят из форуми някой, който да ги разбере, защото е много по-лесно да си запазиш самоличността там и да си споделяш тайните и болките които ти тежат, без да има риск да те разберат и да те "сочат с пръст" един вид. По принцип съм против тези форуми, но все пак сме в бъдещето и века на технологиите, няма седянки вече, има фейсбук групи. Но никой електронен чат не може да замени "седянката" с приятели. Някой би се изсмял, но като се събереш с приятели, познати и непознати и започнете да обменяте информация един с друг, Вие се обогатявате духовно, също когато четете книга, но аз знам че на мнозина не им се чете, затова за да избегнете деградацията и депресията се събирайте на "модерна седянка" (модерна седянка няма общо с "виртуална седянка", като модерната е модерна, защото все ще се намери един от групата да носи в себе си високотехнологична джаджа :)
Ето даже докато Ви пиша това аз се откъснах от сивотата, която ме беше натиснала и разочарованието от живота, защо е толкова суров с мен, вярвам и с Вас. Вече забравих лошото, заредих се като джиесем на зарядно с положителна енергия и мога да я раздавам безплатно на другите хора и животни, защото и едното просто куче и котка знаят или по-точно те усещат кога си с добри или лоши намерения към тях.
Наскоро четох че човек приема много голям процент от информацията визуално, но ако се комбинира визуално със слухово то тогава процентите се доближават до 90, като остават 10 за другите сетивни органи. За мен това означава че докато говориш, така да говориш че да става цветно. Не знам защо го написах това, но нещо започнах да се уморявам, храната погълната сутринта от мен се трансформира в енергия и вече я изгорих, мозъка започна да минава в режим "икономичен", затова ще Ви кажа вече и довиждане, макар и да не се виждаме, Вие ме виждате чрез моето послание, което се надявам да не разбирате погрешно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар