петък, 18 февруари 2011 г.

Трябва ли да има всеки път заглавие?

Когато пускам публикация трябва да и мисля заглавия, иначе не мога да публикувам. Вярвайте това ми е най-трудно, защото по заглавието се ориентира човек за темата и заслужава ли си да я чете и да си изгубва 5 минути от безценния и изпълнен с непрестанна работа живот.
  Та сега няма насочено заглавие.
     Плюс това щях да пиша за празника (14-ти февруари) но този месец ми се оказа много тежък. Тежък в смисъла на това, че от работа се прибирам в къщи и се преобличам и отивам пак да работя. Ще Ви спестя с подробности за другата работа, но в общи линии съм преброител. Ще Ви спестя и къде съм, но е много неприятно. Неприятно, защото хората не са хора (повечето) и нямат желание да ги броя. Ако зависеше от мен нямаше да ги броя и да не ги пиша, но почти всяка вечер от работната седмица и 2 дена от почивните (сега как искам да имаме 3 почивни или тоест да има още един ден след неделята, защо са измислили само до неделя и после да почва понеделник, аз ако имах сила щях да измисля още един, но се затруднявам да му дам име).
 Но да оставим тези мой дерзания. Не искам да Ви занимавам с глупости. Тоест ще Ви занимавам, но по натам. Имам една болна идея, но тя ще бъде реализирана след март, а може би и април. Ще разкрия малки подробности - мисля да пренасоча блога към измислено-исторически комикс. Историята е много добра и заслужава да се филмира, но все пак сме в България и човека с идеите е оставен на последно място в хранителната верига. Комикса е комичен, като не е много комикс, а ще е истории с картинки. Понеже за комикса е повече ориентиран откъм картинки, а аз отдавна не съм рисувал, но дарбата на човека не се забравя, а седи в някой тъмен ъгъл на душата му. Още сега съм готов за публикации, но ми е малко трудно да рисувам с мишката. За това съм се ориентирал към закупуването на таблет за рисуване със стилус писалка. Но преди да ги закупя, имам за цел да инвестирам една немалка сума в себе си. Затова таблета ще почака. Ще почакате и Вие. Няма да се сърдите. После ще сте доволни от резултата. Даже ще искате още (хехехехе ех мечти).
  Искам да Ви покажа, че не трябва да спите и да се размърдате от хубавата среда (среда казвам като среден, като степенуване на победителите 1-ви златен, 2-ри сребърен - среден и 3-ти бронзов) Ние ще се стремим към златото. Или 1-ви или нищо. Смел - орел.
Добре ни е - имаме папу (храна) и топло легло. Компютър да се зомбираме и доволна работа. Какво ни трябва повече? Не трябва да се спира, защото спреш ли се - изоставаш. Да приемем че сме изостанали с много спрямо другите. Какво трябва да направим? Да ги гоним, защото е по-лесно да гониш някого и да го настигнеш особено ако първия не внимава и се успокоява че е първи. Ще си помислите - тоя па какви ги пише? Луд човек.
Не е така, а четете между редовете. Аз не пиша хей така, колко да има 1000 думи. Не съм на хонорар. Не пиша защото съм възмутен или да търся съжаление. Пиша за да си размърдате мозъците. Защото буден ум е най-силното нещо. С него можеш да измислиш невъзможни неща. Но не превръщайте будния ум в сметачна машина за пари. Това само ще си дойде. То идва по будния ум и находчивост. Малцина са хората с много пари зад тях и да не правят нищо и да мързелуват всеки ден, и ако не се размърдат рано или късно ще изгубят (общо казано изядат и изпият) всичко.
 Като за заключение искам да Ви поздравя с ето тази песен и се вслушайте какво пеят хората.

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Хелоу

Майната му на английския, ние да не сме маймуни - ще си пиша на български. На "ония" ако им е интересно си има google - translate.
Така - здравейте отново. След като прочетох новините и се информирах, разбрах, че май няма смисъл да ги гледам повече. Само има файда да се гледа прогнозата и да се радваш на хубавото време (поне само тази седмица).
Колко е хубаво да ти е хубаво. Нямам търпение да дойде пролетта изпъстрена със живот, всичката зеленина, всичките аромати, всичката красота. Аз харесвам всички сезони, нямам любим, но някак си ми омръзна сивата и студена зима. Котките и кучетата се разгониха. Ред е на човека. Ама май той е изпаднал в една такава летаргия. Природата като се събуди, се събужда и той, и тя. Бих Ви поздравил за наближаващия 14-ти февруари, но за тогава ще има специална тема. Странно защо на всеки февруари се пада така, че аз да нямам да подаря на някой скъп за мен човек (да се счита гърлфриенд). Или не съм имал, или сме се били разделили преди това, но никога не съм избирал подарък. Или ми е къса паметта. За това пък съм си правил подаръци на мен. Нали знаете че 14-ти все пак е двоен празник - и на пияниците. Е аз не съм такъв, но понякога трябва да си правиш евала, защото ако не си направиш, никой няма да ти го направи както трябва.
 Трябва да си се глезим. Едно шоколадче, една пастичка (спокойно няма да станете по-дебели) това се нарича гъделичкане на стомаха и вкусовите рецептори. Няма да описвам другите типове глезене на останалите  сетива. Ще напиша за душевното глезене. Едно пожелание сутрин за лека работа или лек ден или една закачка с колежката/колегата или едно усмихване на непознатия/непознатата те карат някак си да ти стане топло и хубаво, а както съм написал по-горе - хубаво ми е, когато ми е хубаво.
  Но да оставим тези елементи. Все съм се чудил дали да пиша повече или малко си е нормално. Чете ли Ви се? Има ли все още някой, който чете? За двама - трима разбрах, благодаря Ви за това. Някой път мога да Ви направя герой във публикация. Как беше - "Човек дори и добре да живее умира и друг се ражда, но оставя това което е съградил" - кан Омуртаг (защо сега трябва да пишеш кан, а не хан, сигурно защото сме дошли от наградите на кинофестивала в Кан и сме филмови герой, но шегата настрана след някоя друга година сигурно ще се казва не кан, а напи-кан). Затова направете нещо зад себе си. Най-лесното и най-хубаво според мен е да се насади дърво, било то плодородно или не. Хем нещо остава след Вас, хем майката Земя ще е с една идея по-незамърсена (да помислим за бъдещите поколения). Срам ме е да си призная, но преди време се присмивах на едно момиче защо си дели боклука и извървява над половин километър да го изхвърли разделно. Сега ми е гадно. Не бъдете като мен. Добротата ще спаси света. Не красотата. Всеки може да стане красив в днешно време, без изключение. Ставаш красив, но вътре не можеш да се промениш, нещо като приказката - вълка кожата си мени, но нрава не. Изкуствено надути. Не е лошо да си красив - така ти се отварят повече врати, не можете да го отречете. Не съм против красотата. Тя радва очите, лъже ни, кара ни да мечтаем. Спирам до тук. За красотата ще има отделна тема, както и за обратното и - грозотата.
 Като заключение ще Ви пожелая приятен и безавариен февруарски ден и успешна седмица. Бай Бай (ако използвате съкращението във скайп bb и пишете на някое момиче или момче от други страни, различни от България може да Ви разберат по друг начин bb да e beautiful baby :)  което пак не е лошо, но няма да е като за край на разговор).