Хелоу

Майната му на английския, ние да не сме маймуни - ще си пиша на български. На "ония" ако им е интересно си има google - translate.
Така - здравейте отново. След като прочетох новините и се информирах, разбрах, че май няма смисъл да ги гледам повече. Само има файда да се гледа прогнозата и да се радваш на хубавото време (поне само тази седмица).
Колко е хубаво да ти е хубаво. Нямам търпение да дойде пролетта изпъстрена със живот, всичката зеленина, всичките аромати, всичката красота. Аз харесвам всички сезони, нямам любим, но някак си ми омръзна сивата и студена зима. Котките и кучетата се разгониха. Ред е на човека. Ама май той е изпаднал в една такава летаргия. Природата като се събуди, се събужда и той, и тя. Бих Ви поздравил за наближаващия 14-ти февруари, но за тогава ще има специална тема. Странно защо на всеки февруари се пада така, че аз да нямам да подаря на някой скъп за мен човек (да се счита гърлфриенд). Или не съм имал, или сме се били разделили преди това, но никога не съм избирал подарък. Или ми е къса паметта. За това пък съм си правил подаръци на мен. Нали знаете че 14-ти все пак е двоен празник - и на пияниците. Е аз не съм такъв, но понякога трябва да си правиш евала, защото ако не си направиш, никой няма да ти го направи както трябва.
 Трябва да си се глезим. Едно шоколадче, една пастичка (спокойно няма да станете по-дебели) това се нарича гъделичкане на стомаха и вкусовите рецептори. Няма да описвам другите типове глезене на останалите  сетива. Ще напиша за душевното глезене. Едно пожелание сутрин за лека работа или лек ден или една закачка с колежката/колегата или едно усмихване на непознатия/непознатата те карат някак си да ти стане топло и хубаво, а както съм написал по-горе - хубаво ми е, когато ми е хубаво.
  Но да оставим тези елементи. Все съм се чудил дали да пиша повече или малко си е нормално. Чете ли Ви се? Има ли все още някой, който чете? За двама - трима разбрах, благодаря Ви за това. Някой път мога да Ви направя герой във публикация. Как беше - "Човек дори и добре да живее умира и друг се ражда, но оставя това което е съградил" - кан Омуртаг (защо сега трябва да пишеш кан, а не хан, сигурно защото сме дошли от наградите на кинофестивала в Кан и сме филмови герой, но шегата настрана след някоя друга година сигурно ще се казва не кан, а напи-кан). Затова направете нещо зад себе си. Най-лесното и най-хубаво според мен е да се насади дърво, било то плодородно или не. Хем нещо остава след Вас, хем майката Земя ще е с една идея по-незамърсена (да помислим за бъдещите поколения). Срам ме е да си призная, но преди време се присмивах на едно момиче защо си дели боклука и извървява над половин километър да го изхвърли разделно. Сега ми е гадно. Не бъдете като мен. Добротата ще спаси света. Не красотата. Всеки може да стане красив в днешно време, без изключение. Ставаш красив, но вътре не можеш да се промениш, нещо като приказката - вълка кожата си мени, но нрава не. Изкуствено надути. Не е лошо да си красив - така ти се отварят повече врати, не можете да го отречете. Не съм против красотата. Тя радва очите, лъже ни, кара ни да мечтаем. Спирам до тук. За красотата ще има отделна тема, както и за обратното и - грозотата.
 Като заключение ще Ви пожелая приятен и безавариен февруарски ден и успешна седмица. Бай Бай (ако използвате съкращението във скайп bb и пишете на някое момиче или момче от други страни, различни от България може да Ви разберат по друг начин bb да e beautiful baby :)  което пак не е лошо, но няма да е като за край на разговор).