Трябва ли да има всеки път заглавие?

Когато пускам публикация трябва да и мисля заглавия, иначе не мога да публикувам. Вярвайте това ми е най-трудно, защото по заглавието се ориентира човек за темата и заслужава ли си да я чете и да си изгубва 5 минути от безценния и изпълнен с непрестанна работа живот.
  Та сега няма насочено заглавие.
     Плюс това щях да пиша за празника (14-ти февруари) но този месец ми се оказа много тежък. Тежък в смисъла на това, че от работа се прибирам в къщи и се преобличам и отивам пак да работя. Ще Ви спестя с подробности за другата работа, но в общи линии съм преброител. Ще Ви спестя и къде съм, но е много неприятно. Неприятно, защото хората не са хора (повечето) и нямат желание да ги броя. Ако зависеше от мен нямаше да ги броя и да не ги пиша, но почти всяка вечер от работната седмица и 2 дена от почивните (сега как искам да имаме 3 почивни или тоест да има още един ден след неделята, защо са измислили само до неделя и после да почва понеделник, аз ако имах сила щях да измисля още един, но се затруднявам да му дам име).
 Но да оставим тези мой дерзания. Не искам да Ви занимавам с глупости. Тоест ще Ви занимавам, но по натам. Имам една болна идея, но тя ще бъде реализирана след март, а може би и април. Ще разкрия малки подробности - мисля да пренасоча блога към измислено-исторически комикс. Историята е много добра и заслужава да се филмира, но все пак сме в България и човека с идеите е оставен на последно място в хранителната верига. Комикса е комичен, като не е много комикс, а ще е истории с картинки. Понеже за комикса е повече ориентиран откъм картинки, а аз отдавна не съм рисувал, но дарбата на човека не се забравя, а седи в някой тъмен ъгъл на душата му. Още сега съм готов за публикации, но ми е малко трудно да рисувам с мишката. За това съм се ориентирал към закупуването на таблет за рисуване със стилус писалка. Но преди да ги закупя, имам за цел да инвестирам една немалка сума в себе си. Затова таблета ще почака. Ще почакате и Вие. Няма да се сърдите. После ще сте доволни от резултата. Даже ще искате още (хехехехе ех мечти).
  Искам да Ви покажа, че не трябва да спите и да се размърдате от хубавата среда (среда казвам като среден, като степенуване на победителите 1-ви златен, 2-ри сребърен - среден и 3-ти бронзов) Ние ще се стремим към златото. Или 1-ви или нищо. Смел - орел.
Добре ни е - имаме папу (храна) и топло легло. Компютър да се зомбираме и доволна работа. Какво ни трябва повече? Не трябва да се спира, защото спреш ли се - изоставаш. Да приемем че сме изостанали с много спрямо другите. Какво трябва да направим? Да ги гоним, защото е по-лесно да гониш някого и да го настигнеш особено ако първия не внимава и се успокоява че е първи. Ще си помислите - тоя па какви ги пише? Луд човек.
Не е така, а четете между редовете. Аз не пиша хей така, колко да има 1000 думи. Не съм на хонорар. Не пиша защото съм възмутен или да търся съжаление. Пиша за да си размърдате мозъците. Защото буден ум е най-силното нещо. С него можеш да измислиш невъзможни неща. Но не превръщайте будния ум в сметачна машина за пари. Това само ще си дойде. То идва по будния ум и находчивост. Малцина са хората с много пари зад тях и да не правят нищо и да мързелуват всеки ден, и ако не се размърдат рано или късно ще изгубят (общо казано изядат и изпият) всичко.
 Като за заключение искам да Ви поздравя с ето тази песен и се вслушайте какво пеят хората.