Равносметката

Не искам да Ви занимавам с моите проблеми, просто не е тук мястото, а и не искам да Ви натоварвам. Късно вечер е, аз съм мисловно изморен, плюс това смятам че от прекомерно затъпяване пред телевизора или пред компютъра, ми е обеднял речника. Нищо, ще си довърша книгата, захвърлена в ъгъла на стаята и отново ще добавя думи в така бедния ми речник. Щом едно момиче не мога да заговоря.... Да се върнем към същността. Допреди няколко дни мислех че съм глупав, бавен, изостанал, асоциален, и т.н. - само отрицателни неща, които да те дърпат надолу към бездната от апатия и самосъжаление. Но когато поговориш с някой приятел за тези проблеми (все още не съм ползвал услугите на психоаналитик) и разбираш че тези смятания са били погрешни и започваш да откриваш светлото във теб, добротата. Не трябва да се мисли толкова черногледо и песимистично - спи ти се, започваш да си мислиш "ооо колко съм заспал, колко съм зле" ама не разбираш че времето е такова (давам пример с това, има и много други примери за които може да ти се спи) и на хората около теб също им се спи, и тогава разбираш че си съвсем нормален човек. Харесваш си някоя мацка (не тая с дето си започнал някакъв разговор и понеже ти е отговорила на въпросите и си падаш по нея вече, и че дотолкова си я закъсал че щом говори с теб и вече ще има "сватба") и не стават нещата, понеже ти си един от многото където и се предлагат и и свалят небето със звездите, и не си нещо повече от всички останали които искат да и се мушнат под гащичките. И когато разбираш че просто сте си говорили и тя от (да го наречем култура) не те е игнорирала, и ти вече си мислиш за "сватба" и после се връщаш на земята и разбираш истината и си викаш "оооо какъв съм лузер" но няма място за самосъжаление, понеже ти си един обикновен човек. Грешки се случват всеки ден, човешко е да се греши, а ако някой е безгрешен то той не е човек, а извънземно. Ще дам пример (да не ме разберете погрешно че пиша за някой, ако случайно се припознае в тази публикация, просто ако се припознае, то това е защото е човек и се е случвало с него преди време). Та към примера: "Имало едно време едно момче, то било дебело и момичетата не го харесвали. Той бил много самотен, бил добър и наивен. Което и момиче да му отговори на закачките, веднага се "влюбвал" в нея, купувал и цветя, купувал и билети за кино, и подобни само за да я подкупи за да станат гаджета. Естествено не му "връзвали", понеже го смятали за (не знам за какво са го смятали, но не и за Брад Пит). И един ден чудото станало. Момчето не се отказвало и не се смятало за "лузър" и както в добрите приказки, най-накрая станал гадже с едно красиво момиче, другите му се смеели преди, казвали му че не става за нищо, че е "бангия". Донякъде приказката била със щастлив край. Момчето се разделило в последствие с момичето, разбрал как да "успива" други момичета без да има значение дали си пълен или слаб, грозен или да нямаш пукнат лев. Започнал да ги "успива", да има вече много (не ми харесва тази дума) - бройки, да ги бройка и да не се спира.
За това винаги когато започнеш да си мислиш че нищо не става от теб, то това е точно обратното.  Рано или късно ин ще се допълни с ян. След лошото идва добро, а след доброто пак добро, ако имаш нужда от подкрепа, поговори с твоите приятели за отрицателните качества, които мислиш че си добил, колкото и да ти е гадно, ще разбереш че ти си обикновен човек, по нищо неразличаващ се от другите, и другите са като теб.
Ако си имал лошо минало, то ще се смята за загърбено ако не продължаваш в същия дух, по старо му. Когато човек се промени, той разбира какво е бил преди, вижда как изгрява наново слънцето в душата му, става му по-леко, става по-добър. Хората се променят, усещам го вече, дали че навлизаме в такъв период, но хората стават по-добри, по-сплотени, помагаме си, аз вече не гледам като направя услуга, да искам да ми се връща, винаги гледам да помогна, да подам ръка, виждам че и другите са вече като мен. И ти ако си си направил/а труда да го прочетеш и вникнеш в замисъла на целия текст, то искам да вярвам че си се променил/а в една малка "милимунда" от душата си, да разбереш че всички носим добротата в себе си, но не трябва да се спекулира с нея, защото има хора - наистина загубили се из дебрите на своята лакома душа и унищожават добротата, понеже аз смело твърдя че съм добър, макар винаги да съм мечтаел да съм от лошите, и с тази си моя доброта съм патил. Но поне се радвам че имам свойството да забавлявам и разсмивам хората около мен. Някой биха ме нарекли придворния шут, но понякога и той има душа. За някой това ще прилича на слабост, но не ми пука, да си мислят каквото искат. Оставам без думи, и без това вече не мога да мисля адекватно. Ще завърша текста с една картинка, която не искам да се свързва със мен, но много ми харесва, не съм я рисувал аз, въпреки че мога да я изкопирам, няма да я намерите и в гугъл.