неделя, 15 януари 2012 г.

Не винаги се получава това, което искаме ....

Добър вечер, колкото и да му е кофти на автора, той продължава да продължава напред. За всяко нещо си е виновен той и никой друг. Не може да обвинява както лисицата - гроздето, че е кисело, защото не е могла да го достигне. И ние сме така - ако нещо не можем да го достигнем - то е "кисело".
 Никога не вярвах че ще се превърна като онези пропаднали пияници, присмивах им се, но в крайна сметка станах един като тях. Няма такава сила да се противопоставя. Но ще намеря. Ако зад всяко едно добро същество застане поне още едно .... предвиждам такъв живот, че само си викам .... дано.
Винаги съм се радвал като помагам на хората, изживявал съм тяхната радост и тяхното нещастие.
Но когато си сам, никой не може да ти помогне, никой не може да те разбере, дори и да имаш някакви шансове и да ги изгърмиш като халосни патрони. Няма втори шанс. И никога не е имало.
Когато някой е очаквал от тебе нещо повече и ти не си му оправдал очакванията и се си оказал един лигльо ( в пълния смисъл на думата) то не можеш да очакваш да има "replay" или казано на по български - повторение.
Пълен съм с гняв, толкова много че даже не виждам през облаците, не знам къде и как ще я изпусна, надявам се че няма да има хора покрай мен. Искрено се надявам да свърши света през 2012. Да ни унищожи някаква сила и живота да започне наново, без нас - хората, които сме свикнали само да рушим и да не градим нищо, (нищо природосъобразно), дай му само да руши, да унищожава, да .... това ни е в природата. И когато има някой като мен, то другите го наричат слаб или ненормален, но ненормални са тези които мислят само за себе си и за материалното за днес и за утре, пак знам че никой няма да ме разбере, парите диктуват живота .... ако нямах пари, ако нямах кола .... щеше ли да се качиш а? (цитирам част от песен). Не искам да съм .... ама какво Ви занимавам с моите глупости. Извинявам се. Стискам палци всички да се променим и да станем с една идея по-добри. Живота е толкова кратък, утре ще стана на 29, и през тези 29 години не съжалявам че съм ги "изпърдял", но и не се гордея че не съм постигнал нещо. Както е било написано на колоната: "Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него, като гледа тези (писмена), си спомни този, който ги е направил" - хан Омуртаг ( не мога да напиша кан, защото цял живот са ме учили че е хан и сега вече трябва да му се казва - кан, а утре да му се казва кен, кен с бира, майната Ви историци, Вие като репортерите можете да изопачите истината както Вие си искате.
Прекалено се разтроих, чак получих разтройство, лека вечер - отивам да видя плода на моето тяло, топло и ухаещо на нещо лошо, унищожило динозаврите преди векове, не е било астероид, било е ходещо "кафево" гомно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар