Човекът муха

Той беше малко над четиридесет. Беше постигнал много неща и можеше да се каже, че е над средностатистическия човек, но не беше богаташ за да има охолен живот. Имаше жена, пари и голямо бъдеще. Трябваше да започна с парите. Те му идваха даром, понеже имаше търговска мисъл и нюх. Развиваше се постоянно в интернет пространството и това му носеше печалби, отначало достатъчни за да преживява, а после и да спестява, да инвестира в нови продукти, някой печеливши, а някой - не, като последните беше свел до минимум. А и не беше лаком и осигурените пари му бяха достатъчни за да има също хубава кола и любовница. Не че жена му беше лоша, напротив, тя беше красавица, но също така беше и много наивна и му вярваше на лъжите. Затова и я беше взел за своя жена. Кажеше ли че е на бира със своите приятели, а в същото време е със своята любовница, тя му вярваше безкрайно. А и нямаше причини да не му вярва. Той беше както е модерно да се изразява човек - плейбой. Обичаше да прави секс със жена си и със любовницата си, която биваше сменявана през няколко месеца. Все попадаше на "парцали". Той беше доволен че ги чука, а те - че покрай секса намазваха и някоя друга благинка. Те едно време са били нормални жени, но мъже използвачи са ги превърнали в това, в което са сега - едни безчувствени тела, гледащи само на необвързващия секс и понякога материални облаги и подаръци от доволни чичковци. А горката му жена, вярваща му сляпо, че е единствената за него. Колкото и да я третираше като нищожество, толкова повече тя го обичаше. психолози бяха описали този ефект, като ефекта на отблъскването. Но да се върнем към темата. Бен ( да наречем така нашия герой) имаше и недостатъци, като всички нас, но основния му беше, че не вярваше в Бог и на нищо духовно. За него основното беше - ръка да пипне, око да види. Това му и изигра лоша шега. Той се отвращаваше от мухите, мразеше ги, че кой ли ги обича, но той беше фанатик на тази тема. В къщата му много рядко влизаше насекомо. Всичко беше с мрежи. имаше двойни входни врати и така беше свел до колкото е възможно появата на мухи в къщата му. Докато къщата му беше неговото свято място, то обкръжаващия го свят за него беше едно негостоприемно място. Затова и се застояваше в къщата си повече и навън излизаше много рядко, по необходимост или когато му се искаше да прави секс със някоя от куклите без сърца. Тогава нямаше как да не се срещне с някоя муха. А когато това станеше, Бен се стараеше да я убие по възможно най-садистичния за нему начин. Понякога му доставяше удоволствие да ги убива с навит вестник. Да се пляскат по него и той да ги замазва. И тогава се появяваше една огромна усмивка на иначе безизразното му лице.
  Една сутрин той почувства болки в сърдечната област, но имаше много работа и не обърна внимание на това. Беше се заел с един голям проект, който обезателно щеше да му донесе много пари или такова количество, че да си осигури старините. Целия ден не яде нищо, беше погълнат от него. Не усети кога дойде вечерта. Не усети кога заспа.
 Събуди се в пълен мрак и го гонеше нечовешки глад. Около него всичко пулсираше и той някак си инстинктивно започна да яде. Ядеше всичко около себе си, ядеше без да спре, ядеше, ядеше и се чудеше какъв е този сън. Сънува че яде цяла вечност и се чудеше кога ще се събуди. Събуди се и отвори очи. Но някак си света около него не беше същия. Имаше чувството че се е смалил до песъчинка, а и някак си странно се чувстваше. понечи да ходи, но това му действие го накара да се издигне. И какво издигане, той направо летеше. Летеше из някаква къща. "Какъв лош сън?" си помисли Бен. Летеше и търсеше огледало. Намери го и там кацна. Ако имаше сърце - щеше да му се пръсне, ако имаше уста - щеше да крещи. Той се беше превърнал в муха. Но какво бе станало с него? Излетя навън и нагоре. Някак си градът му се стори познат. Ами да, това е неговия град. "Добре тогава. Да си намерим къщата". Бръм бръм и след близо половин час и няколко почивки се намери пред своята крепост. Полетя покрай прозорците, но там навсякъде имаше мрежи поставени от него. Нямаше как да влезе, затова отиде на вратата и кацна. Не му се наложи да чака много, защото видя една своя позната. Тя отвори вратата, Бен издебна момента и се мушна. Дотук добре. Беше минал едната преграда. Оставаше му още една и щеше да се озове в къщи. Не бръмча, защото щеше да се чува, все пак беше от големите мухи месарки. Затова кацна на жената на обувката и така с тази си хитрост вече беше вътре. Това и чакаше. Излетя като изтребител и започна да търси жена си. Намери я в кухнята с подпухнало лице, сякаш беше плакала седмица без да спира. И тогава съзря вестника на масата. Там пишеше за неговата кончина отпреди седем дена. Кацна до него и за втори път му се приплака, осъзна че съдбата си беше изиграла лоша съдба с него. Беше се преродил в муха. Въртеше наляво и надясно глава (само това можеше) и изведнъж всичко стана тъмно.
  "Каква грозна муха" каза жена му след като го размаза с палката.