Да вярваш, или не?

Здравейте отново. Имаше известно забавяне на нови публикации, понеже бях преследван от ФБР и имаше нужда да се укрия за малко. Както и да е - оправих се.
Новото е че ще има коледна томбола за 100 лева, само че за участие в нея трябва да се дадат 200 лева. Добре съм го замислил нали, даже имам един участник и това съм аз. Чакам още.
Да забравим за миг коледния дух, втълпяван ни от масовите медии.
Искам да споделя с вас нещо, което ми тежи, а както казват хората - споделена тъга е половин тъга, а ако имаш човек, който да те разбира, може и да намерите решение от изхода и. Все пак не мислиш сам. Човек използва максимално 7% от възможностите си на мозъка, да го приемем 5% с фактора затъпяване с времето, то 20 различни по пол и мислене човека събрани заедно и мислещи по проблема без допълнителни стимули като алкохол, секс и наркотици ще работят ли като едно цяло на 100% или ще е като лафа с пикнята - едно пикаене е половин ебане, обаче две пикаенета не правят цяло.
 Да се върнем към проблема. Искам да попитам как човек се превръща в асоциална личност. Дали когато неговите връстници ходеха с момичета и общуваха с различни индивиди и се изграждаха с характери, а той все още си живееше в собствения розов свят и не подозираше, че истинския е толкова лош, негостоприемен и лъжлив.В последствие когато започна да разбира за обкръжаващия свят, хората на неговата възраст бяха вече светлинни години напред. Човека бе изостанал. И сега как да го навакса, като си "хлопа на едно място". Неговата детска наивност и доброта само му пречеха и бе използвана срещу него самия. Хората спекулираха с неговото доверие, използваха го като презерватив и го захвърляха след като се изпразнят в него. От негова страна за да се хареса на тях, човека се правеше на шут и ги забавляваше, разказваше им весели истории с такава умелост, че даже се забравяше. Но как човек ще върви напред, ако гледа какво става назад и живее само на гърба на тези истории. За него вече е невъзможно да бъде лошо момче, и да прецаква останалите. Той е задоволен почти отвсякъде, за да живее нормално и без лишения, но му липсва любов. А любов няма, има само интереси. Интереса клати феса. Покрай него минават хиляди хора, но той не може да си хареса никое момиче, защото за него те са само като сенки. Усмихва им се, защото не може да не спази добрите маниери, когато се разминава с красива дама, но само до там. Защо се е получила тази духовна празнота, със сигурност е заради миналото му. Той не чака принцесата във кулата, както повечето принцеси своя принц на бял кон, но как така все се получава че вместо него получават "свинаря Ивайло" (да ме извиняват всички с това име, но погледнато исторически той е бил цар). И после реват че "поредния" ги е изработил и само е взел от тях най-ценното - забранения плод (не девствеността, в нашето време няма девствени), а именно чукаш и хвърляш. И как да разберат другите, че и ти имаш такива нужди, но не можеш да прецакваш, че се променяш и от хамелеон и от разказвач на приказки, ставаш един нормален човек, защото другите се боят да имат нещо интимно с теб за да не се превърнат в новия герой на новата приказка на съвременния Елин Пелин (майстора на късия разказ). И когато от кошче за душевни отпадъци се превърнеш в казан, защото колкото и голям кош да си, се пълниш с тях, трябва да чакаш камиона за смет да те разтовари. В другите страни тези камиони се наричат психотерапевт, а при католиците отче. А ние къде да ги търсим? Къде ще се запази нашата тайна, защото споделената тайна, вече не е тайна.
Промяна му е майката. Променете се към добро и нека добротата пребъде във вас.